Какво ви накара да учите в ТУ-София?
Казвам се Ангел Пачаманов – Випуск 1974, специалност Електроснабдяване и електрообзавеждане, 11 години енергетик в промишлеността, 10 години научен сътрудник в изследователския сектор на ТУ, 20 години преподавател в Електротехнически факултет по дисциплини от области електроснабдяване, електрообзавеждане и осветителна техника; специализира автоматизирани системи в ХТИ (1978-80), д-р по научна специалност Светлинна техника и източници на светлина (1988), доцент (1996), професор (2009), ръководител катедра (2009-2011), ръководител НИИКЛ Осветителна техника (2010-2015); ръководител проекти в НИС след пенсионирането си (2015). През 1969 г. МЕИ беше едно от най-престижните учебни заведения в България и изборът беше естествено продължение на завършен техникум със същата специалност.
Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?
Лекциите на преподаватели от старата школа – проф. Георги Брадистилов (математика), проф. Хубен Овчаров (икономика на енергетиката), проф. Николай Василев (промишлено осветление).
На какво Ви научи ТУ-София?
Системност в подготовката ми като специалист, отговорност към поетите ангажименти при работа в екип.
Кое прави ТУ-София различен от другите университети?
Добрата материална база, наличието на развит научноизследователски сектор, приложимост на резултатите в практиката.
Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?
Професията е интересна и позволява веднага да се види резултатът от вложения труд. Ако последният те прави и финансово-независим, изборът е повече от добър.
Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?
Да накараш хората около теб да повярват, че има смисъл от това, което правят.
Вашата философия за успешна реализация?
Да не се вземаш прекалено насериозно в професията и живота; да свършиш онова, което е по силите ти; да бъдеш лоялен към екипа, с който работиш.
Най-ценният съвет, който получихте от живота до момента?
Животът не е състезание по бързина, а по издържливост! Търпение, постоянство, работа!
Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?
Търпеливо преследване на целите; ако нещо не се получава, значи има друг начин. Да се спъпва на предишен опит и не се робува на модерното в момента.
Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?
Да получиш съвет от колега или преподавател е лесно и достъпно. Съвместното решаване на проблемите от практиката на младия специалист развива и двете страни.
