Какво ви накара да учите в ТУ-София?
Възможностите за реализация в широк спектър, които дава инженерното образование, особено когато е придобито в най-големия и реномиран технически университет в нашата страна и на Балканите.
Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?
Създаването на Стопанския факултет – обосновката на проекта и програмата за обучение, създадени в отговор на нуждите на икономиката.
На какво Ви научи ТУ-София?
На внимание към детайла, търсене на иновативни, нови решения на проблемите и на това, да не се отказвам – препятствията са преодолими, винаги; може да е необходимо по-дълго време, но постигането на търсения резултат накрая е изключително удовлетворяващо.
Кое прави ТУ-София различен от другите университети?
Според мен уникалността на ТУ-София се дължи на това, че, тук съществува възмождост уникалните му възпитаници да следват мечтите си, както и на многото успешни иновативни проекти, които ръководствата на университета и на факултетите осъществяват съвместно с бизнеса. Те привличат интереса на предприемачи и учени, на корпорации и МСП от страната и чужбина и партньорствата се разрастват.
Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?
Вътрешната ми потребност да работя за подобряване качеството на професионалното средно и висше образовани и на науката, за осигуряване условията за формиране на иновационната среда и научно-техническата инфраструктура, които са нужнина България.
Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?
Когато работех в БАН – най-голямото предизвикателство пред екипа ни бе създаването на машина за израстване на монокристали – нужна ни бе предвид използването на монокристалите в защитните екрани на научната апаратурата, разработвана за космическите експерименти. Успяхме тогава прилагайки много нови похвати за решаване на „непреодолими” до тогава проблеми.
Сега предизвикателствата са свързани с намиране на работещи решения, така че учениците и младите хора във всяка община и регион да имат еднакво добра среда за обучение; в оказване на подкрепа както на талантливите български деца и младежи за участие в различни международни олимпиади и състезания, така и на младежки програми за тези, за които ученето и реализацията в живота са проблем. Особено присърце са ми предизвикателствата, касаещи развитието на науката, на университетите и научните звена. Отдавам много енергия за създаване на възможности българските учени да се реализират тук и резултатите от откритията им да носят принос тук.
Вашата философия за успешна реализация?
Да се усъвършенстваш непрекъснато, да вярваш в това, което правиш и да отдаваш изцяло ума и сърцето си за намиране на решения на „неразрешим” казус или проблем, представен пред теб, когато с него са свързани пречки за хората.
Най-ценният съвет, който получихте от живота до момента?
Прави добро винаги, работи с разум и уважение към по-зрелите и към по-младите.
Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?
Да не се страхуват да работят/да се занимават с това, към което ги «тегли» сърцето.
Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?
За да могат сами да проектират живота си, такъв, какъвто желаят да бъде, защото колегите и университетът са семейство, което ще ги подкрепи.
