Какво ви накара да учите в ТУ-София?
Казвам се Десислава Йорданова и съм горд възпитаник на ТУ-София. Завърших бакалавър по компютърни системи и технологии през 2010 г., а през 2011 г. и магистратура в същата специалност. От завършването си до днес работя в сферата на софтуерната разработка. Над 8 години съм част от екипа на Progress като Technical Support Engineer, извървявайки пътя от Junior до Principal позиция.
Средното си образование завърших в езикова гимназия с профил „английски език“. Когато дойде моментът да избирам в каква посока да поема с висшето си образование, исках да бъде нещо, което от една страна, би ми носило удоволствие да работя, но и същевременно би ми осигурявало достатъчно доходи, за да живея един нормален живот. Тъй като точните науки винаги са ми се отдавали, а и имах силна слабост към физиката, кръгът от университети бързо беше сведен до два – Софийският университет и Техническият университет. Други опции пред себе си не бях поставила. Ако не бях приета, имах намерение да емигрирам на 19 години. Компютърните специалности бяха много актуални и модерни към онзи момент (2006 г.), а и, честно казано, ми бяха доста интересни и интригуващи, защото в гимназията изучавахме информатика/информационни технологии. Започнах да проучвам какви специалности предлагат в двата избрани от мен университета, ако кандидатствам с любимата ми физика, за която вече бях започнала да се подготвям. Бяха премахнали квотите за момичета и момчета в ТУ София, от което бях много доволна, тъй като всички щяхме да сме при равни условия в битката за местата. ТУ София даваше възможност за кандидатстване с физика в специалностите „КСТ“ и „Авиация“, които бях избрала. Алтернативата на СУ беше само Физическият факултет, от което евентуален избор беше ядрена физика. Тогава се запитах – Кое би било достатъчно добро допълнение към английския ми език от гимназията в професионалния ми път? Отговорът в главата ми автоматично беше – компютри. Така се роди и решението ми да се боря за място в ТУ София, специалност „КСТ“. Явих се само на един изпит – този по физика. За щастие бях с 8-ми резултат от изпита и съответно бях приета. Бях доволна, че имам възможност да уча в един от най-реномираните университети в България. Знаех, че ще бъде едно трудно приключение, защото съвсем съзнателно попаднах в един “момчешки” свят на технологии, математика, машинни специалности и т.н. Наистина не се изкарваха лесно 4-5 висши математики и няколко теоретични електротехники, но с усърдие, малко талант и много постоянство се преборих с всички изпити, без да се проваля на нито един от тях.
Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?
Дипломирането. Според мен няма студент, учил в ТУ София, който да не изпитва едно особено вътрешно чувство на задоволство, когато на дипломирането си получи своята диплома. Всеки един възпитаник на този университет много добре знае какво коства въпросната диплома – много труд, постоянство, усърдност.
На какво Ви научи ТУ-София?
Научи ме на дисциплина, организираност, стриктност. Научи ме да не се отказвам, когато не знам нещо, а просто да потърся начин как да го науча и постигна.
Кое прави ТУ-София различен от другите университети?
Макар и да има славата на университет от „старата школа“, поне по мое време беше така, ТУ София е в състояние да „произведе“ квалифицирани кадри за света. Строгостта на преподавателите учи много и определено вдига летвата така, че не всеки да завършва, а само тези, които положат нужните усилия.
Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?
Страстта към компютърните науки.
Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?
Най-голямото предизвикателство е това, че всеки ден уча нещо ново, сблъсквам с нови неща и постоянно надграждам знанията и уменията си.
Вашата философия за успешна реализация?
На първо място човек трябва да има ясна представа за себе си какво иска да постигне – избор на професия и област на развитие. След това да помисли как да го постигне и да прецени какви стъпки са необходими. И не на последно място – да предприеме здрави усилия да реализира плановете си.
Най-ценният съвет, който получихте от живота до момента?
Не е страшно, когато не знаеш нещо. Страшно е, ако нямаш желание да научаваш нови неща.
Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?
Направете разумен избор в професионалния си път и работете здраво в тази посока. Образованието е основен фактор за успешна реализация и здрава основа за един успешен живот.
Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?
Защото е хубаво добрите примери да се показват и да вдъхновяват младите.
