Какво ви накара да учите в ТУ-София?
Казвам се Мария Бодурова и завърших Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт на ТУ-София през 2016 година, специалност Компютърни системи и технологии.
В момента работя като инженер техническа поддръжка на сървъри за Австрия, Германия и Швейцария.
Завършвайки езикова гимназия с усилено изучаване на немски език, както и интересът ми към технологиите, се оказаха добра основа за специалностите, които ФАГИОПМ предлага, а именно –
добра възможност за усъвършенстване на немския език и в същото време изучаване на нова, технически насочена материя.
Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?
Несъмнено най-запомнящият се момент във всяко едно следване, е удовлетворението при дипломирането и аз не съм изключение от това правило. Но не мога да не отбележа и мечтата, която
сбъднах с помощта на Германския факултет – студентският обмен с продължителност един семестър в университет в Германия.
На какво Ви научи ТУ-София?
Несъмнено – ТУ ме научи да уча.
Кое прави ТУ-София различен от другите университети?
Фактът, че там работят хора с принципи, които се стараят в преподаването и имат индивидуален подход към студентите.
Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?
Професията/ работата в HPE се случи като един естествен завършек на моето следване. Макар и специфична, длъжността ми покрива голяма част от придобитите в университета умения, а
именно – отговорност, логическо мислене, непрекъснато надграждане.
Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?
Всеки ден в професията ми е едно ново предизвикателство, без което тя не би била толкова интересна, динамична и удовлетворяваща.
Вашата философия за успешна реализация?
Може да се обобщи в една дума – самодисциплина!
Най-ценният съвет, който получихте от живота до момента?
Важно е човек да е заобиколен от хора, които го подкрепят, но за да постигне нещо, трябва да поеме нещата в собствените си ръце и да е отговорен за изборите, които прави.
Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?
Да бъдат мотивирани, да не спират да се борят, защото истинското обучение в университета „живот“ тепърва предстои.
Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?
Защото университетът и колегите са не само един мил спомен, а и трамплин към нови възможности.
