Какво ви накара да учите в ТУ-София?
Казвам се Наталия Благоева (по диплома Кънева). Завършила съм специалност „Автоматизация на производството“, Факултет „Автоматика“ през 1987 год. Имам 30 години опит като предприемач и международен организационен лидер. Опитът ми варира от няколко различни стартъпа до водеща световна корпорация.
В момента живея в Цюрих, Швейцария. През последните години освен предприемач съм и коуч в областта на предприемачеството, кариерата и лидерското развитие, организационната култура и воденето на процеси на промяна. Партнирам си с организационни лидери, които искат да сложат край на изтощителните емоции, искат умело да водят организациите си в условия на постоянни промени, стремят се да разгърнат потенциала си и потенциала на екипите си, както и да разширяват влиянието си, създавайки красивите работни места, за които всички мечтаем.
Бяха поредица от наглед случайни събития, свързани с мен лично и със семейството ми. Споменът ми е за объркване и несигурност в избора. В училище бях еднакво добра в много дисциплини и това ме объркваше. Тогава не знаех колко е важно да следваш вътрешния си усет дори и да не можеш да го обясниш рационално. Не можейки да се обоснова пред себе си и пред другите, аз се водех от съвети, които не винаги бяха подходящи за мен. Днес съм убедена, че всичко което ни се случва е дълбоко свързано с това, което трябва да научим и преживеем, за да израснем като професионалисти и най-вече като хора.
Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?
Моментите, за които се сещам веднага са много силни, но и прекалено лични, свързани с моя собствен път и израстването ми през този период. Цялостното ми усещане от това време е за общност. Животът преди интернета и преди заливането ни с материални блага беше различен. По-бавен и по-задружен.
На какво Ви научи ТУ-София?
Животът ми се разви по начин, който нямаше как да предвидя докато учех. Само три години след като завърших, тръгнах по посока на предприемачеството и мениджмънта в изцяло не-инженерни области. По-късно добавих към магистратурата от ТУ – София и магистратура по бизнес мениджмънт.
На пръв поглед изглежда, че не практикувах нищо от наученото в ТУ. Това обаче би било повърхностно мислене. Наистина, моята роля беше чисто лидерска и мениджърска, а спецификата на това, с което се занимавах по никакъв начин не беше свързано със специалността ми в ТУ. Начинът ми на мислене и подход обаче, които съм усвоила в ТУ, се различаваха и ми помагахада се отлича по един невидим начин. През годините изградих сбор от мои уникални компетентности и опитност, които щяха да са напълно различни без образованието ми в ТУ. Често ми се е случвало хора, които ме познават добре да казват „това обяснява много“, когато разберат какво съм завършила.
Може би на някой това ще му се стори прекалено отвлечено. Затова ще кажа още, че днес, повече от всякога, виждаме, че за да се реализираме добре трябва да имаме микс от знания и умения от сферата на хуманитарнии социални науки (Liberal Arts) от една страна и STEM (наука, технологии, инженерни науки и математика) от друга. Много се пише за това и аз мога да го потвърдя от първо лице. Много от предизвикателствата в бизнеса и в света като цяло днес изискват STEM знания. От друга страна, предизвикателствата, с които се сблъскваме в сферата на технологиите изискват системно мислене и познания с хуманитарно и социално естество. Затова препоръчвам на абсолютно всеки да включи в образованието си елемент на другата сфера- ако учи технологии и инженерство например, да добави и нещо с хуманитарна и социална насоченост и обратното. Препоръчвам и една книга в тази връзка: The Fuzzy and the Techie.
Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?
Последвах сърцето си, това, което интуитивно ме влече, а не отъпканите и познати коловози. Имам усещане за мисия и когато я следвам, нямам усещането, че работя. Това не означава, че понякога не съм фрустрирана или дори стресирана. Означава обаче, че това, което правя ме кара да изпитвам радост, вдъхновява ме, имам усещането, че непрекъснато се развивам и допринасям към нещо по-голямо от мен.
Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?
Считам, че най-големите ни предизвикателства в професионален план са свързани с личното ни емоционално и духовно израстване. За мен също беше така. Например, отне ми време да се науча да поставям под съмнение собствените си предположения, да ставам по-наясно със света около мен и вътре в мен, да предизвиквам мисловните си модели, да преодолявам най-дълбоките си страхове и да се освободя от несигурността си и мислите, че не съм достатъчно добра в едно или друго нещо. Също така, да се науча да се въздържам от идеализации, да разбирам произхода на негативните емоции, да се доверявам на процеса вместо на плана, да не приемам себе си и живота твърде на сериозно и да се науча как да формирам нови навици.
Най-големите трансформации, които преживях в живота си са резултат от взаимодействие с разнообразието във всичките му форми: пол, произход, възраст, националност, култура, формален авторитет, криза и др. Това, което знам със сигурност е, че научаваме най-много от хората и обстоятелствата, които ни дразнят, плашат, натискат емоционалните ни бутони и като цяло провокират най-силните и непознати емоции. Това, което знам със сигурност също е, че правим най-големите си грешки, когато идеализираме или се пристрастяваме към хора, модели и идеи. Да се научим едновременно да разсъждаваме по противоположни мнения и перспективи е най–големият дар, който можем да дадем на себе си и един на друг.
Вашата философия за успешна реализация?
Всеки от нас има свой уникален път на реализация и се среща с уникално свои предизвикателства. Има два въпроса, които според мен могат да ни водят по пътя ни до края на живота ни независимо от това както точно ни се случва:
1. Блестят ли очите ми? И ако не, какво представлява живота ми, кой съм аз, че собствените ми очи не блестят с радост и вдъхновение? Какво трябва аз да променя?
2. Блестят ли очите на другите хора, когато са с мен? Ако не, кой съм аз, какъв съм аз, че в очите на колегите ми, семейството ми или приятелите ми няма радост и вдъхновение? Какво трябва аз да променя?
Най-ценният съвет, който получихте от живота до момента?
Много са… Всъщност най-добрите за нас съвети често идват под формата на въпрос. Ще споделя един такъв въпрос, който е полезен във времената на постоянни промени, в които живеем. Това е въпросът: „Този проблем решение за какво е?“ Много често, изправени пред предизвикателството, ние започваме да се борим с него, да го преодоляваме и се впиваме да запазим това, което сме имали досега. Това ни пречи да осмислим случващото се в неговата цялост и да открием новите възможности, които то носи.
Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?
Бих ги посъветвала да не гледат на завършването си като на край на ученето, а като на началото му. Да следят световните тенденции и да се насочват към професии с бъдеще. Да са гъвкави и да осъзнават, че уменията, които изграждат и знанията, които натрупват са приложими, трансферуеми в много области. Да не си губят енергията да разсъждават какво другите не са направили (колеги, шефове, политици, държава), а да се фокусират върху собствената си промяна и развитие и това, което кара собствените им очи и очите на хората около тях да блестят.
Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?
Важно е да сме активни членове на много и различни общности. Развитието ни зависи от това с какви хора контактуваме, какви разговори водим с тях, колко хора можем да потърсим за съвет или за контакт. Колкото по-многообразни са общностите, към които принадлежим, толкова по-богат опит натрупваме и по-голяма мрежа от контакти създаваме.
Алумни асоциацията е една такава общност, която е особено специална. Общото образование дава обща отправна точка, създава свързаност и лоялност един към друг, които остават особено ценни до края на живота ни. Важно е обаче да останем обвързани с асоциацията не само водени от желание да получаваме, а водени от желание да подкрепяме другите и да допринасяме. Именно тогава получаваме най-много.
