Какво ви накара да учите в ТУ-София?
Румяна Сашова Илиева – Ръководител „Развой на хардуер“, година на дипломиране магистърска програма – 2004; специалност – медицинска електроника; развой на нови продукти;
Обучението в Технически университет – София е престижно и подготвя студентите си за предизвикателствата в непрекъснато развиващата се и динамична среда на новите технологии.
Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?
За мен най-запомнящ момент в университета беше защитата на дипломната работа – бакалавърска степен, защото това беше моментът, в който се доказваш, че можеш да защитаваш тезите си, като използваш знанията, натрупани през изминалите 4 години.
На какво Ви научи ТУ-София?
Техническият университет ме научи на това, че непрекъснато трябва да се стремиш към ново познание и това, което знаеш е необходимо да се надгражда. Човек се стреми към непрекъснато съвършенство, в тази динамична и променяща се среда.
Кое прави ТУ-София различен от другите университети?
Всеки университет има своите специфики, които го правят уникален и различен.
Това са местата, които изграждат бъдещите професионалисти и хората, които ще градят идния ден – затова смятам, че всеки университет трябва да се стреми да събира най-добрите професионалисти-преподаватели и да работи максимално тясно с бизнес сектора, защото от него ще разбере тенденциите в търсенето на пазара на труда. Това според мен е важно за всеки университет и смятам, че ТУ следва тази максима и трябва да продължи да я следва, за да е актуален и да се саморазвива, за да бъде конкурентноспособен на образованието, предлагано в западните университети.
Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?
Още на първото място, на което започнах работа, хардуерният дизайн беше нещото, в което откривах и разпознавах моето призвание. Работата във “Фесто Производство” ЕООД ми даде възможността и шанса да се развивам в тази област и да достигна позицията, на която се намирам в момента.
Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?
Приемам всяко предизвикателство като опит в професионален план, като изграждане и надграждане, за да бъда този професионалист, който съм в момента.
А всяко ново приемам като най-голямо, като се стремя да го разреша по възможно най-правилния начин.
Вашата философия за успешна реализация?
Това, което не ме убива ме прави по-силна. Това е мото, което следвам, и разбира се никога не се предавам.
Най-ценният съвет, който получихте от живота до момента?
Образованието и достъпа до образование е най-ценното нещо, което можем да получим. Това обаче не е дар, а трябва да се борим, за да имаме достъп до най-доброто и най-ценното, което можем да вземем от него.
Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?
Смятам, че младите колеги, които напускат университетската скамейка в момента са доста мотивирани и умни. Всеки от тях може да се справи сам в бъдеще щом са стигнали до тук. Бих им казала „не се предавайте и в най-тежката ситуация, в която ще изпаднете-винаги има решение, стига да има утре“.
Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?
Защото сме взаимосвързани. Връзката с университета и на двете страни да се развиват, да се следва пулсът на деня, за да се получава изграждане в правилната посока, за да бъдат подготвени за реалността.
