Какво ви накара да учите в ТУ-София?
Качеството на университета и кадрите, които излизат от него. По мое време беше много трудно да се завърши този университет. В това време преподавателите имаха желание да преподават и да учат студентите си. Не помня преподавател да не е идвал, да е отменял или съкращавал лекция, упражнение или лабораторно. Отделно тази специалност перфектно съчетаваше трите неща, които търсех – комбинация между инженерна и икономическа специалност в допълнение на английски, което те прави „конвертируем“ навсякъде.
Най-запомнящият се за Вас момент в ТУ-София?
Няма нищо общо с ученето – запознанството с първата по-сериозна приятелка.
На какво Ви научи ТУ-София?
Да намирам това, от което имам нужда и ми трябва, за да си свърша работата, високо ниво на технически английски, работа в екип, създаване и поддържане на приятелство със състудентите ми – някой от тях са мой най-добри приятели и в момента…и „подводница“ – това е чаша водка в халба бира.
Кое прави ТУ-София различен от другите университети?
Физически – огромния кампус, фактически по мое време – най-големия брой студенти. Отделно от фактологията – възможността за множество практически упражнения, сериозния подход към обучението и преподаването. Трябваше да се учи здраво – абе беше тегаво изкласяването.
Какво Ви вдъхнови да изберете сегашната си професия?
Част от една песен – Наследство на Диана Експрес …две праскови посях и две череши… Човек в битието си винаги трябва да се стреми да остави положителна следа след себе си. Да има възможност утре с внука или внучката си да каже – виж това аз го направих.
Най-голямото Ви предизвикателство в професионален план?
Трябва да има предизвикателствата всеки ден, такива които са ни поставени от работата и такива, които си поставяме сами. Предизвикателствата са това, което движи човека, а както знаем човек е човек, когато е на път. Затова най-голямо предизвикателство нямам, страх ме е че ако имам, ще го постигна и ще спра да се движа.
Вашата философия за успешна реализация?
Търсене, упоритост, откритост, труд, професионализъм, убеденост + щипка късмет.
Най-ценният съвет, който получихте от живота до момента?
Няма начин да няма начин.
Какъв съвет бихте предложили на младите висшисти, които сега се дипломират?
Ориентирайте се преди да завършите какво искате и ви кефи да правите. Упорствайте при постигане на целите си. При положение, че нещо не ви харесва, коментирайте го открито с работодателя си – ако имате такъв, не говорете зад гърба на хората…и няма начин да няма начин.
Защо е важно за възпитаниците да останат във връзка с университета и колегите си?
Създаването на контакти ни прави хора. Запазването на връзка с университета и колегите в бъдеще ще ви позволи да си изградите собствен facebook, но не такъв, който да ви дава инфо какво и къде да ядете, не че има нещо лошо да знаеш добрите ресторанти, а такъв който ще ви помага да решавате проблеми дали в професионален или личен план и разбира се да помагате на друг/и да решава собствените си проблеми.
